1 май - Ден на труда
Днес, 1 май, отбелязваме Международния ден на труда. Той се празнува най-вече от левите придвижвания и партии в някои страни.
Историята на празника се свързва с работническото придвижване през 19 век и работническите митинги за ценене на обществените права.
Началото е сложено на 1 май 1886 година в Съединени американски щати, когато профсъюзите организират огромна национална стачка, в която вземат присъединяване над 300 000 работници с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден. След тридневни митинги в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват към 200 души и убиват най-малко четирима души.
На 4 май по време на последвалия митинг против полицейското принуждение измежду полицията е хвърлена бомба, при която умира служител на реда, шестима други са ранени.
През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, извършен в Париж, приканва за интернационалните демонстрации в символ на взаимност към митингите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам приканва " всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират пламенно на Първи май за формалното признание на 8-часовия работен ден, за международен мир ".
Тъй като най-ефективният метод за демонстрации е стачката, конгресът взема решение, че е " наложително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, на всички места, където е допустимо без отрицателни последствия за служащите ".
Впоследствие в страните от някогашния социалистически блок празникът е претрупан с пропагандни послания и е употребен за противопоставяне на западния модел на развиване.
У нас след 1944 година той се празнува годишно, като служащите са принуждавани да маршируват на публични митинги по площадите.
След рухването на тоталитарния режим 1 май продължава да е формален празник и неработен ден, само че страната не се ангажира с него и не провежда всеобщи прояви. Той се празнува главно от социалисти и комунисти.
Историята на празника се свързва с работническото придвижване през 19 век и работническите митинги за ценене на обществените права.
Началото е сложено на 1 май 1886 година в Съединени американски щати, когато профсъюзите организират огромна национална стачка, в която вземат присъединяване над 300 000 работници с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден. След тридневни митинги в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват към 200 души и убиват най-малко четирима души.
На 4 май по време на последвалия митинг против полицейското принуждение измежду полицията е хвърлена бомба, при която умира служител на реда, шестима други са ранени.
През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, извършен в Париж, приканва за интернационалните демонстрации в символ на взаимност към митингите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам приканва " всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират пламенно на Първи май за формалното признание на 8-часовия работен ден, за международен мир ".
Тъй като най-ефективният метод за демонстрации е стачката, конгресът взема решение, че е " наложително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, на всички места, където е допустимо без отрицателни последствия за служащите ".
Впоследствие в страните от някогашния социалистически блок празникът е претрупан с пропагандни послания и е употребен за противопоставяне на западния модел на развиване.
У нас след 1944 година той се празнува годишно, като служащите са принуждавани да маршируват на публични митинги по площадите.
След рухването на тоталитарния режим 1 май продължава да е формален празник и неработен ден, само че страната не се ангажира с него и не провежда всеобщи прояви. Той се празнува главно от социалисти и комунисти.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ